„Не зная защо, все се питам, защо бързаме и за къде сме се разбързали. Има ли смисъл това бързане. Ще ти кажа мен какво ме мъчи и КАК мисля аз, че трябва да е. Знаеш ли, винаги бързаме, боим се да не закъснеем. Но ще кажа така - за къде да закъснеем, нима като стигнем там, ще получим това, което търсим? Ами НЕ, най-вероятно НЯМА да получим удовлетворение. И ще ти кажа защо трябва да спрем да бързаме, ние вече сме там, няма състезание - ние сме там, по-правилно е да се каже, че ние трябва да се наслаждаваме на всичко сега, на момента СЕГА, на всичко около нас.

Няма за къде да бързаме, преди да сме се насладили на този миг. Само тогава според мен ще сме пълноценни. И както обичам да казвам, не са важни броят на вдишванията в живота ти, които си направил, а броя на моментите, които са ти спрели дъха. Само те остават там накрая, само те се въртят на лентата тогава, ако доживеем старостта. Всичко останало няма значение, то те разпилява. Когато осъзнаеш това и се спреш да помиришеш цвете или си купиш едно, не за подарък или повод, а просто, за да поемеш аромата му и заради това, че си го забелязал, само тогава ще можеш да се насладиш на всичко. Тогава ще искаш и да споделиш с всички тази наслада, забързването пречи  за постигане на хармонията между нас и обикалящия ни свят.

Ние сме тук, никой не знае за колко, но най-важното е сега, мигът, насладата от всичко и то сега - не после, не преди, а сега. Знаеш ли, аз смятам, че всички имаме хубави души, но има едно нещо, което ни различава един от друг и това е умът. Умът - мисли, терзае се, иска разни неща, но само тя, нашата душа знае кое е най-ценно за нас и то е много просто - да подари това, което има. А знаеш ли какво има ТЯ?- Как какво? Тя има само – любов, щастие, радост.

Да, ние живеем във век на крадци, на забързано ежедневие, на много грозни неща, НО не е важно кой какво е откраднал. А най-важното е как се чувстваме? Ако можеш чистосърдечно да отговориш на този въпрос без игра на думи, на себе си, това ще ти позволи да летиш. Е, да, с душата си, не с ума, който най-вероятно ти казва “еййй”, ти пак полудя, какво е написал. И ще ти кажа така - не мисли, отпусни се и само следвай желанията си, няма значение какво е, какво е било, важно е какво МОЖЕ ДА СТАНЕ с нас, ако ние пожелаем да строим живота си само и единствено на вълната на чувствата си. Да, трябва да живеем тук и сега, наслаждавайки се на всеки миг от битието си и празнувайки всеки миг от живота, който живеем. Мисля, че света е такъв, защото ние притъпихме чувствата си и как да кажа, душата ни мълчи - няма добри постъпки и човечеството издребнява.

Знаеш ли, мисълта на Едманд Бърк е много точна „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо”. Нашето ежедневие го оприличавам с интернет, не зная защо, дори реално да говориш с хората, не се докосваш до тях и същността им, а до поредната напудрена маска. Не е лошо да си открит, не е лошо да предоставиш чувствата си и не се страхувай, че може би няма да ги приемат или ще ги отхвърлят. Ти си дал, това е важното, другото не зависи от нас, не е било за теб, ако си останал неразбран.

Според мен, по-лошото е да мислиш, а трябваше ли да го направя? Да, винаги има пътечки и пътища, но най-важното е да ти трепка там вътре, да отиваш там не защото трябва, а защото го желаеш. Този път е истински, според мен, от него ще дойде и хармонията вътрешно – външно и така ще се чувстваме пълноценни, цялостни, в единство с обръжаващия ни свят, няма да му се сърдим, ами просто така е трябвало да бъде, аз съм тук и сега. Да, трудно е да осъзнаеш чувствата си, защото ние ги крием и от самите нас. Не знаем какво става там в душата ни, защото сме я затворили на тъмно дълбоко, не е редно да следваш себе си, важното е да си част от цялото. Но аз питам защо така сме нещастни, добре, бързаме и за къде - към края на живота си.

И там какво, кое ще ни остане там, когато достигнем – СПОМЕНИТЕ, да, и  ако успеем да намерим с кой да ги споделим или най-малкото кой да ни се усмихне. Но това ще стане само, ако ние сме се усмихнали преди това и сме открили нашата душа. Но ти знаеш, не може да я откриеш пред всеки своята душа, тя ще ни покаже на кого може да я покажем и само с тях ще общуваме. Тя знае, разпознава кога и на кой да говори и най-главното КАК.

Аз виждам едно, ние престанахме да общуваме искрено и от душа, а я си спомни като дете, колко беше лесно и весело. Ще ти кажа защо. Виждам го в моите деца, сега нямат задни мисли, има отворена книга и само душа, пълна с безгранична любов. Да, ще ти кажа нещо грозно, но точно - удряш дете, то плаче, че си го ударил, НО идва и се гушва в този, който го е наранил, няма злоба, нямат лоши мисли, ЧИСТИ СЪЛЗИ - ГОЛЕМИ ДУШИ. Да, децата, но и ние бяхме деца, нали така, значи всички имаме такива души,  в умът е проблема.

Е, да, в общуването от душа има едно важно нещо, обмена на чувства, които зареждат, заради това, че няма такъв обмен, се чувстваме нещастни. Никой не иска да знае какво чувства другия, никой не иска да знае как се чувстват обкръжаващите ни. Да, затворихме се и скрихме чувствата си дори от самите Нас. Да, и какво можем да направим ли?- Ами да се върнем в детсвото, да като в „Малкия принц”, но не да се вдетеняваме, а :

- Да осъзнаем своите чувства;

- Да откриваш душата си първо на себе си, да сваляш обвивките, които я загробват там долу в тъмното, а именно да се освобождаваш от негативните преживявания;

- Да вървиш по вълната на чувствата си и да твориш постъпки от душа. Не прави, а твори;

- Да, мечтай, лети и най-важното  НЕ МЕЧТАЙ ЗА ЖИВОТА СИ, А ЖИВЕЙ МЕЧТИТЕ СИ.

И знаеш ли какво се изпитва тогава, извършвайки и следвайки чувствата и душата си, хихихихи, ДА ТИ КАЖА ЛИ? -  Добре, ще кажа радост и вдъхновение всичко останало ще се подреди, ти нямаш касателство с това, и така ще можеш да му се насладиш. Иначе просто няма да знаеш какво е било то ще мине покрай теб като всичко останало, в тоя забързан свят. Живей от душа с чувства, лети и празнувай всеки ден, че си тук”.

ИВАН

[1] [2] [3]